0.00 лева

 Токио Хотел – музикално явление, безспорно развълнувало цял свят. Близнаците Бил и Том (разбира се не забравяме Густав и Георг) съумяха да докоснат цяло поколение фенове от другата страна на Рейн и да узнаят за тяхната музика. В първия брой на списание Gold Stars ние бяхме длъжни да посветим всички страници на тази невероятна група. Ние запечатахме всички важни моменти от победоносни  възхождения на Токио Хотел в нашият разказ, публикувахме най-хубавите снимки от фото сесии на групата, неща които до сега никой не е издавал във Франция. Каним ви да преживеете с нас последното турне на Токио Хотел, в този репортаж “Gold Stars” направихме специално интервю за вас. Приятно четене!

******************************************************

Gold Stars

-Как сте?

Бил: Днес ние правим каквото искаме, това е нашия ден. Аз се събудих в 15 часа.

Георг: Аз още се въргалях в леглото по това време.

Том: Ние по рождение сме поспаливи. Мога да спя 19 часа без прекъсване, ако няма какво да правя! Това е хубаво, защото не сме на училище! Да ставаме в 7........

Бил: 7 часа! Това не е вярно! Аз ставах в 5.30, защото автобуса идваше в 6.30.

****************************************************

-За колко време сутрин  си правиш прическата?

Бил: Не дълго. Отнема ми около половин час.

******************************************************

-А искаш ли да се подстрижеш или да си направиш косата както по-рано?

Бил: Не много отдавна аз имах къса коса. Това зависи от желанието и настроението ми. Но, на 10 години аз имах толкова дълга коса, приличаше малко на тази.

******************************************************

-Имаш ли модна икона? Четеш ли списания за мода?

Том: Бил обича всякакви експерименти! (хили се)

******************************************************

-А, какво ще разкажете за групата?

Том: Групата съществува от шест години. Бил и аз винаги сме искали да имаме успех в музиката, това беше преди 6 или 7 години. Тогава още носехме лигавници. (смее се)
Така започна всичко. Бил започна да се гримира, да се утвърждава в този образ.

Бил: Това често се случва при близнаците, или животът им е еднакъв или те нямат нищо общо. Ние имаме крайно различни стилове и възгледи. Ние сме много различни и даже мисля, че така ще си останем....

*****************************************************

-Това ли е тайната на  Токио Хотел? Никой да не прилича на другите?

Том: Това е така и ще бъде така! Ние слушаме съвършено различна музика. Правим една музика, но слушаме различна.

*****************************************************

-Коя група може да е кумир на всички ви?

Бил: Когато свирят Green day или  Rolling Stone, ние винаги ходим да ги слушаме. Длъжни сме да отидем!

*****************************************************

-Във вашата песен “Ubers ende der welt” вие пеете за края на света... Какво е това, някакъв намек за разпадане на групата ли?

Бил: В тази песен ние говорим за това, че хората не трябва да се страхуват да започнат нов живот. И това ние го направихме. Излязохме от стария ни свят и влязохме в друг, напълно нов. Това е, точно което искахме. Аз мечтаех за живот на сцената, песни и интервюта. Но естествено имам и други цели.

Том: Например  училището – искаме да го завършим колкото се може по скоро....

*****************************************************

-Но, ако се разделите ще можете ли да правите нещо един без друг?

Бил: Въпреки, че сме млади ние знаем каква отговорност носим. Ние имаме властта и никои не ни командва. Аз ценя свободата и за това винаги училището ми е било проблем. Сега мога да правя всичко, което искам.

******************************************************

-Но вие действително не живеете като вашите връстници.. Не можете да отидете спокойно на дискотека или на клуб.

Бил: Ние го правим.

*****************************************************

-Да, но на следващия ден сте във вестниците!

Бил: Да, често, но не е нищо страшно. Ние действително излизаме често и водим живот като другите, въпреки че нямаме много време за това.

Том: О, Боже мой! Но можем да си флиртуваме спокойно! (смее се)

******************************************************

-Ти си най-големия плейбой в групата?

Том: Уф! Плейбой... не бих казал...  Аз съм напълно нормален!

******************************************************

-Какво искаш да кажеш с “нормален”?

Том: Ако момичето иска да означава нещо за мен, от нея се иска да се справи с много неща.

******************************************************

-По този въпрос имате ли еднакви виждания?

Бил: Не, по това се отличавам. По-рано аз се отнасях към това елементарно. Но сега вярвам, че във всеки един момент мога да срещна момичето на мечтите си.

******************************************************
-Какво ще се случи, когато един от вас наистина се влюби?

Бил: Ние ще се отнесем към това отговорно. Но, от опит знаем че музиката е на първо място. По-рано, когато още свирихме в гаража, момичетата рядко ни заглеждаха. Те се обиждаха, че отделяме повече време на групата отколкото на тях.

******************************************************

-Какви момичета вие харесвате?

Бил: Нямам определен вид предпочитания.

Том: Примери много, но определен типаж не.....

*****************************************************

-Например?

Том: Анджелина Джоли.

*****************************************************

-Ще поясниш ли?

Том: Знам, че тя е по-голяма от мен с 15 години........ но, възрастта за мен няма значение!

Бил: Ок. Ако трябва да кажа някой на нашата възраст, бих казал близначките Олсен.

******************************************************

-Да?

Бил и Том: ДА!!!!

******************************************************

-Какво особено има в тях?

Бил: Те са много мили. Но, предполагам че си имат сериозни приятели.

Том: Приятелят не е пречка. (смее се)

****************************************************

-Как минаха записите на ZIMMER 483?

Бил: Ние го писахме миналата година, в свободното си време. Постоянно ни се появяваха нови идеи. До Коледа спокойно записвахме в студиото в Хамбург. Ние разказваме за това, което ни се е  случило в живота, за изпитанията с които сме се справили.

Том: Ах, ние сме длъжни да напишем песен за всяка стая, в която сме имали оргии...... (всички се смеят)

Бил: Ако, трябва да бъдем сериозни, идеята на песента “Hilf mir fliegen” ми дойде в самолета. Аз просто се намирах във въздуха и гледах хората отгоре, които бяха толкова малки.

******************************************************

-Какви проблеми засягаш в песните си?

Бил: Може и да бъдат всекидневните проблеми. Когато нещо не ти е наред, ти е много тягостно. Когато нещо не може да се оправи ти е много тъжно.

*****************************************************

-Има ли неща, от които се боиш? Например, болест на някой близък или война?

Бил: Да, това действително са неща, от които се боя! Когато стане нещо, в мен внезапно възниква тревога или някакво лошо предчувствие.

Георг: Във всеки случай ние изпитваме страх....... Ние се безпокоим за нашите близки и не забравяме за тях.

****************************************************

-Както и да е, Вие винаги изглеждате много уверени!

Бил: Това е нормално. Половин час преди концерта за мен е по-добре да не говоря. Това не зависи от това дали ще пея пред 50 или пред 50 000 човека.

Том: (с меланхолия) Страха винаги го е имал и ще го има.

Бил: И между другото, ти се намираш в голяма зала, където хиляди очи те чакат.....

*****************************************************

-Вие никога не говорите за това, как постигнахте този голям успех? Има хиляди групи, които свирят по клубовете и мечтаят да станат известни. Защо Токио Хотел?

Бил: Това е сегашния ни шанс....... В сегашно време в Магдебург има много добри и млади музиканти. Магдебург е селска област, където за музикантите няма големи възможности. Ние мислим, че беше достатъчно да ни видят за да ни открият!

Том: Относително групите са много, но в нашата местност има само 3-4 клуба.

******************************************************

-Тогава, защо точно вие?

Бил: Веднъж, един единствен път, ние бяхме в точния момент, на точното място. Ние се срещнахме с нашия продуцент Питър Хофман ......... ние му пуснахме демо запис на нашите песни. Никога не сме се отпускали.

******************************************************

-За да привлечете зрителя, какво трябва да направите?

Бил: В тази работа главното е да се отличаваме от другите, но не много. Когато видиш на куп много звезди, ти разбираш, че всеки има собствено лице и е уникален. Групата е длъжна да има свое особено звучене.

******************************************************

-Каква е твоята особеност?

Бил: Например, аз не се обиждам когато не ми ръкопляскат или не крещят “Бил, обичам те”(смее се). Аз имам различна гледна точка. Не ми е приятно, когато не получавам отговор на някой мой въпрос. В 5-ти клас ние с Том бяхме разделени в различни класове. Учителката ни каза, че не може да ни изтърпи повече да сме заедно. Тя искаше да каже, че заедно сме много силни! Това беше ужасно за нас........

******************************************************

-Страхувате ли се, че всичко може да свърши?

Том: Ах, когато Durch den monsun  излезе ни предричаха мимолетна слава. Дори, когато
получихме наградата “Най-добра нова група” и песента беше настоящия хит, номер 1, много си мислеха че това ще е само мимолетна слава. Но, не! Ние имахме и други хитове!

*****************************************************

-Как мислите, можете ли да завладеете Америка?

Том: Ние се готвим за това. Ние ще пуснем албум на английски език за да видим дали ще се получи или не. Ние сега сме се съсредоточили главно към Германия и Европа.

******************************************************

-Мислите ли, че след 40 години ще бъдете на сцената като Rolling Stone?

Toм: Аз считам това за много хубаво, че на тяхната възраст, те още са на сцената, това щеше да е много голяма загуба ако нямаше такива хора! Ако музиката е целия ви живот защо трябва да спирате на 60 години?

Бил: Аз не мога да си се представя в друга професия. Нямам никаква идея какъв ще съм на 60 години. Действително Rolling Stone е група пълна с енергия. Това изглежда напълно нормално!

 ******************************************************

P.S. Преведох само интервюто, другите страници от списанието са за това как е създадена групата, за наградите които Токио Хотел са получили през 2005 година, за албума Schrei. После пак следва информация за наградите им през 2006 година, клиповете на песните им, DVD-то Schrei LIVE и т.н. Информация за албума ZIMMER 483 и пак за наградите им, DVD-тата им клипове....................