0.00 лева

 Когато автобуса на Токио Хотел  завива зад ъгъла – се чува една вълна от крещящи фенове – Токио Хотел!!!!!!!!!! – феновете си губят ума! За съжаление автобуса остава забранена зона – там никой не се допуска. Но, никой ли? За БРАВО, Том, Бил, Густав и Георг направиха изключение. 24 часа ние бяхме неотлъчно до тях – след концерта и през нощта.
Но, да започнем отначало. Те напуснаха хотела в Щутгарт по-късно от колкото бяха планирали, седнаха в автобуса и отпътувахме за  Schleyer hall.
Точно там днес момчетата ще разпалят публиката. Внезапно до автобуса спря черен миникупър с розово лого “ Токио Хотел” на покрива. “Това е удивителна фенка” – казва Бил и маха на момичето през прозореца. Тя е много щастлива и  тя маха с ръка на Бил. “Боже, моля те, гледай си в пътя” – крещи й Том. За щастие фенката се съсредоточи върху пътя и нищо не се случи. На стадиона беше приготвенa вечеря за тях. Джута – отговарящите за храната по време на тура – бяха приготвили разнообразна храна за момчетата. Те дадоха интервю за няколко списания и радия. След това  отидоха в гримьорната си. “Остават 2 часа до концерта” – казва Бил. – “ сега ние не можем да не сме притеснени. Може да се случи всичко.  Миналия път хвърлиха по мен плюшена играчка и аз се ударих с микрофона в лицето. Даже си помислих, че ми потече кръв, но нямаше нищо. А пък веднъж един от операторите падна и си разби брадичката, но нищо сериозно – за късмет”. Том и Бил играят тенис на маса. Бил нарича това битка на великаните. Колкото и да се старае печели Том. “ Това е проста работа” – казва Том, за да дразни брат си. В 19.30 групата трябва да излезе на сцената и да свири 1,5 час пред осем хилядната тълпа от фенове в Щутгарт.
Напълно изморени те се връщат в хотела.”По случайност ние сме в стая 483, точно като албума ни” – смее се Бил. В стаята той скача на леглото и пуска телевизора си – тепърва ще почива. Отново – душ и отпътуване за следващия град. След като раздават автографи на повече от 100 фена пред хотела, автобусът отпътува. Всичко вътре е направено луксозно и елегантно.”Това е много модерен автобус” – казва Георг с удоволствие. Момчетата закусват и отиват в нещо като стая за гости. Там Бил ни показа одрасканото си коляно ”Неотдавна Георг ме влачи по килима” – смее се Бил.
Момчетата си говорят за шофирането и книжките им.”Ние много искаме да получим книжки, като станем на 18!” – обяснява Том. Ние изкарахме курсове, но още нямаме книжки и не сме минали теорията. Сега вече е време да лягаме.” В своето легло той има телевизор. В кревата на Том спали ли са момичета? “Не още” – отговаря Том.”По време на тура аз оставям време само за себе си, а и не мисля че това легло е подходящо за такива неща” Бил не иска да слуша нищо за групата в автобуса.”Ако някоя сутрин се събудя и видя някой в леглото на Том, първо ще бъда в шок, после като се осъзная бързо ще си облека нещо, защото все пак спя само по боксерки!” В 2 часа вече са легнали. “Густав  хърка малко” – усмихва се Георг. “Когато запляскам с ръце, той престава”.
И така вече в автобуса е тихо. Звука на мотора е единственото, което се чува......