|
|
|
|
L'uomo Vogue October 2010
 0.00 лева
06.10.2010
Уникалните Tokio Hotel близнаци
Албума "Humanoid" доближава 400,000 продадени копия.
Тяхната рок приказка започва през 2001 в Магдебург. Близо 10 години по-късно, групата основана от близнаците Каулиц регистрира разпродадени концерти по цял свят.
Все още свежи лица, срамежливи, любезни: Бил и Том са сърцето и мозъка на най-горещата немска група за последните няколко години.
Притежаващи уникално поп-рок звучене, те изкачиха международните класации и създадоха истински мит.
Освен страстта си към музиката, двамата братя имат много общи неща: идеи, приятели, мечти. “Случва се и да се изпокараме доста здраво” казват те. “Ние сме две различни личности. Но и сме двете страни на един силен медал.”
От 15 годишни са свикнали да се придвижват от едно място на друго, в най-ексклузивните зали по цял свят разположени в европейски и азиатски столици, и отново разпродадени билети за концерти, прожектори, пет звездни хотели, лимузини в ограничено производство, с които дори и братята Галахър в най-добрите си времена не са могли да разполагат, VIP обслужване за което мечтае всяка начинаеща рок звезда и подиума (например Dsquared и седмицата на модата в Милано през Януари)- ако разгледаме всичко това и вземем под внимание странния, зашеметяващ почти извънземен образ, украсяващ все още свежо юношеското лице на Бил и Том Каулиц – сърцето и мозъка на Tokio Hotel, всичко това ни кара да се чувстваме някак странно.
Те бродят из стаите на Palazzo Biscari разкошен дворец от 18 век в стил Барок, в Катания – където се състоя фотосесията, запечатана на тези страници, плахо и с уважение, да не обезпокоят местните духове. Вие трябва да си мислите, че тези 20 годишни момчета пораснали твърде бързо, отчитат милиони продажби по цял свят, включително и Humanid (Universal), издаден преди година, приемат всичко за даденост. Но не. Ходят от една стая в друга и не вярват, че се намират тук сега. “Великолепен дворец, произведение на изкуството: там от където идваме няма такива.”-казва Бил със смутена усмивка и визира родния се град Магдебург. Но именно там в една част от Източна Германия славеща се със солните си мини, 10 години назад започва рок приказката на Tokio Hotel. Едва на 7 години братята Каулиц вече се били заели с китарата и екстравагантен външен вид, който дразнел съучениците им и двата идентични близнака изглеждали като извънземни за тях. Не е чудно, Том е бил повлиян от Aerosmith и китариста Joe Perry, докато Бил е голям фен на Дейвид Бауи и от превъплащението на White Duke. “Той определено е един от любимите ми артисти, затова сигурно съм гледал “Лабиринт” стотици пъти.”- признава той. Парадоксално е, в безчувствения провинциален живот да бъдеш себе си и да желаеш да изразиш себе си, без предразсъдъци от рода, че това е загуба на ценно време. “В училище проблемите бяха безкрайни. Съучениците ми не ме приемаха и особено начина по който се обличах. По това време все още не можех да си позволя скъпи дрехи, затова си ги правех сам, изрязвах и пришивах различни части от дрехи, като например тениски купени за дребни стотинки. Резултата често се получаваше оригинален, харесваше ми и влагах доста ентусиазъм в това. Но това не спираше мен и брат ми Том от разправии с някои от съучениците ни. Най-голямата ни мечта беше да правим музика и да свободно да изразяваме себе си.”, спомня си Бил. Мечтата на братята Каулиц започва да се сбъдва, когато срещат Георг Листинг и Густав Шафер, които стават басист и сътветно барабанист на Tokio Hotel. “Да намерим някой на нашата възраст, който да иска да се присъедини към нас, да свири в групата и да споделя нашите мечти и желания, беше проблем. Затова и в началото бяхме аз и Бил:правехме всичко сами, свирехме на всеки инструмент, а после почнахме да правим малки концерти в нашия роден град и на един от нашите концерти в публиката бяха Густав и Георг, в края на представянето ни дойдоха при нас за да ни поздравят и предложиха да се присъединят към групата.”, припомня си Том, поклаща глава и дълги плитки падат на раменете му. В този състав 2001 година се появява Devilish, 3 години по-късно сменят името на Tokio Hotel – появява се първия албум "Schrei", включващ “Durch den Monsun”, скоро преведена като хита “Monsoon”, когато албума е пуснат и в английската версия “Scream”. 2005 година Tokio Hotel се отправят за своя успешен дебютен тур в страната си и стават най-известната рок група в Германия, след метъл групата Rammstein. Коват желязото докато е горещо: 2007 излиза втория им немски албум "Zimmer 483", който по-късно също е включен в "Scream" (издаден същата година).
Tokio Hotel манията обхващаща цял свят се потвърждава по време на фантастичното live-шоу в неотдавна излязлото на пазара DVD Humanoid City Live – запис от Милано, 12 април тази година. “Беше вълшебна вечер, всичко мина както трябваше. Имаме невероятни фенове в Италия, едни от най-добрите.”, казва Том. Бил добавя: “Имали сме множество концерти и е трудно да кажем коя публика ни е направила най-силно впечатление. Ита лия е едно от местата където получаваме сърдечен прием и обичаме да свирим там. Но има едно шоу, което никога няма да забравя, когато свирихме в Париж 2007 година, под Айфеловата кула пред 500 000 души публика. Не можех да видя къде е края на тълпата.”
Очаквали ли са, това да се случи? “Ако някой ни беше казал преди 10 години, че един ден ще станем толкова известни, нямаше да повярваме.”, казва Том. “Първата година беше доста натоварена: графика ни беше запълнен с концерти, шоута и постоянно движение от един град в друг. Всички искаха да ни видят. Беше много весело и не осъзнахме как живота ни се промени. И когато вече не можехме да излизаме от дома, без да ни обкръжат фенове, точно тогава разбрахме.”, разказва Бил и се съгласява с Том, че не съжаляват, че са се отказали от нормалния живот за деца на тяхната възраст. “Ти си длъжен да направиш избор в живота. Ние трябваше да избираме между нормалния живот и осъществяването на нашата мечта, да създаваме музика. Бързо пораснахме. На 12, 13 години правихме това, което правят 20 годишните. Може би единственото нещо, от което се нуждаем е свободата да излезем за сладолед без охрана.”, признава той. “Бих искал да живея в Лос Анджелис, където знаменитостите могат да правят всичко, което пожелаят, без да ги пресрещнат фенове и папараци.”, казва Бил (малко наивно), който има нова татуировка от едната си страна. “Това е немски израз/сентенция и е нещо като: ‘Никога няма да престанем да крещим. Връщаме се към корените си.’ Направих я там за да ми напомня колко важна е свободата да изразяваш себе си без ограничения и предразсъдъци.”, мнение споделяно и от Том.
Братята имат много общо: идеи, дом, приятели. “Никога не се разделяме. Единствения път беше в училище, когато учителите ни изпратиха в различни класове. Това беше най-лошото нещо в живота ми. Между нас съществува наистина силна връзка. Случва се и да се изпокараме доста здраво.”, откровеничи Бил. “Не, ние не сме като братята Галахър, никога няма да стигнем до там. След няколко часа забравяме за какво сме се карали и всичко си е нормално. Ние сме много различни личности от гледна точка на външния вид. Но заедно ние сме една много силна личност. Ние сме двете страни на един медал.”, обяснява Том.
“За нищо не съжаляваме. Осъществихме мечтата си. Може би се нуждаем от свободата да излезем за сладолед без охрана.”
  
  |
|
За истинските фенове на Токио Хотел! 
