|
|
|
|
Stern №9 / 2010 - 25.02.2010
 0.00 лева
26.02.2010
Той е обичан и мразен, никой не остава безразличен към него. Токио Хотел певецът Бил Каулиц е на път да се превърне в глобална суперзвезда. За първи път музиканта говори за тежеста на славата, страховете си, копнежа за истинската любов – представя себе си в напълно нова светлина.
Господин Каулиц, Вие станахте звезда на 15 години и от 5 години живеете постоянно под изключителни обстоятелства. Какво чувствате като погледнете назад?
Първите години бяха като опиянение. Не трябваше да ходим на училище вече, защото бяхме обсадени през цялото време. Мислех, че това е страхотно. Можехме да правим каквото искаме. Но имаше една друга страна. Спомням си, как исках да отпразнувам 16-тия си рожден ден, но вместо това трябваше да давам интервюта. Беше трудно и изтощително да привикна към това да спазвам дисциплина.
****************************************
Преди две години загубихте гласа си по време на концерт и трябваше да се подложите на операция. Сего сте на тур с групата си Токио Хотел, ще имате 32 концерта в 19 държави. Страхувате ли се много, че това може да се повтори?
Този страх е вътре в мен и никога не ме напуска. Но имах няколко концерта от тогава. Всичко ще е наред.
****************************************
Мислихте ли си тогава, че никога вече няма да пеете отново?
Понякога да. Целият ми живот се базира/основава на моя глас, затова тогава за мен това бе ужасно време. Седях си сам в хотелската стая в Берлин, докато групата ме чакаше в Барселона да се върна за да продължим тура. Не можех да говоря. Не можех и да изляза, папараци бяха обсадили хотела. Чувствах се много безпомощен. Тура бе отменен. Радвам се, че това остана зад мен.
****************************************
Токио Хотел бяха осмивани и определяни като краткотрайна тийн сензация в началото. Междувременно сте на път да станете международни звезди. Удовлетворение ли е това за вас, че можете да покажете на критиците, че сгрешиха?
Аз съм над това сега. Когато излезе вторият ни албум за мен беше важно да докажа, че ние не сме от тези еднодневки, които издават един хит. Сега е ясно.
****************************************
Свирихте в Париж пред тълпа от 500 000 души, след като получихте покана от президента на Франция. Как се чувствате в такива моменти?
Аз съм наистина, наистина нервен преди концерти. Стягаме за гърлото, сърцето ми започва да бие бързо, а ръцете ми започват да се тресат. Когато съм на сцената, всичко се случва сякаш сте в транс. След концерт често, не помня какво съм правил на сцената. Движенията се случват автоматично.
****************************************
Вие сте под постоянно наблюдение, както и от папараци. Приемате ли го или е нахалство за вас?
Не мога да живея с славата, но и не мога да живея без нея. Има дни когато ми се иска да можех да ходя по улицата, без да ме разкрият. Но какво трябва правя? Бил Каулиц като служител в офис, седнал пред компютъра – щях да се срина. Правя, това което правя най-добре. Да съм на сцената и да забавлявам хората. Ставам неспокоен, когато гледам телевизия и гледам награди на които Токио Хотел не са представени. Искам да бъда на върха. Това е моят вътрешен порив. Това е което ме държи.
****************************************
Вашата банда е популярна сред масите. Едни ви мразят, други боготворят...
....така трябва и да бъде. Най-ужасното нещо, което може да се случи е на хората да спре да им пука/да са равнодушни към мен. Токио Хотел трябва да предизвикват силни емоции. Разбира се аз може и да се обличам сутрин нормално за да не се откроявам, но това просто не съм аз.
****************************************
Има само изкуствен Бил?
Не е като да се стряскам, когато се погледна сутрин в огледалото, но Бил, който носи грим ми е много по-близък. Но също не съм просто някакъв изкуствен характер, както много хора още си го мислят. Тези, които направят усилие да погледнат стари снимки от детството ми ще видят, че винаги съм изглеждал така.
****************************************
Израснали сте в едно село с 700 жители, близо до Магдебург, заедно с вашия брат близнак Том.
Детството ми бе дълга борба. Знаех, че със стъпването ми в училищния автобус едната половина ще ми се изсмее, а другата ще ме обижда. Брат ми Том и аз се чувствахме като извънземни на грешната планета. Понякога вторият ни баща идваше да ни прибере от автобусната спирка с кучето и бейзболна бухалка, така че да не ни пребият.
****************************************
Стремяхте ли се към провокация?
Разбира се. Не направих живота си по-лесен. Исках да ги провокирам. Забавлявах се, когато влизах в училище сутрин и едната половина от съучениците ни се обръщаше. Знам, че звучи невротично и откачено, но така си беше. Не бих могъл да живея никога с факта, че всеки ме харесва, израснах като предизвиквах противоречиви реакции в хората.
****************************************
Омразата към вас изненада ли ви в началото на кариерата ви?
Когато гледам наши стари изпълнения и видеа започвам да се чудя. Бяхме толкова млади и невинни и с тези детски лица. И тогава я имаше огромната омраза срещу нас. Не един път хората са ме наричали “педал”. Сега го намирам за забавно. Разбирам, че някои хора са останали с това впечатление, но че вестниците все още пишат за това ме кара да се чудя. Това е доскучало до смърт на хората.
****************************************
Може би това е така, защото никога не сте се показвал в компанията на момиче?
Да, това е голямата празнина в моя живот. Не съм се влюбвал от 14 годишен. За мен е трудно да се доверя на хората. Може да прозвучи като клише, но търся момиче, което е моята сродна душа. Аз съм много романтичен и действително чакам за моята истинска любов. Но направо ми се повръща, когато момичетата идват до мен по време на парти и ми задават въпроси от рода на: “Хей, не те ли познавам отнякъде? Да не си музикант?”. Тогава съм напрегнат до крайна степен - но честно казано, не знам как би могъл да започнеш разговор с мен без това да се случи.
****************************************
Вашият брат близнак Том е по-освободен, в общуването с фенки. Завиждате ли му за това?
Разбира се. Завиждам на всеки, който е по разкрепостен и може да се справи със ситуации като тези. Преди Том беше на всяко афтър парти и взимаше различно момиче с него, докато аз си лежах в леглото, в хотела. Секса с groupie ме отвръщава. Толкова много мразя, когато момичетата започват да се бутат наоколо просто за да бъдат снимани с мен и да бъдат отпечатани в утрешните вестници. Том е различен, когато става дума за това. Но понякога, като харесам момичето, карам Том да поддържа контакт с нея, да и се обажда и да и пише смс-и. Ние знаем всичко един за друг.
****************************************
Не се ли страхувате, че на следващия ден момичето ще продаде вашата история на таблоидите?
Всичко е пресметнато. Ние знаем, че може да се случи, затова формулираме така смс-те си към момичето, че да продължим да си живеем в случай, че се разчуе. Така си е просто.
****************************************
Можете ли все още да водите нормален живот в Германия?
За нас Германия е нещо като огромен “Big Brother”. Хората винаги ни наблюдават. Откакто станах на 15 почти всеки ден има по нещо ново писано във вестниците. Винаги сме в клюкарската колона. Зад граница е различно. Там ни възприемат като музиканти, а не за хора, които да одумват.
****************************************
Защо не заминете зад граница, като другите звезди?
Обичам Германия. Тук са семейството и домът ми. Тук живея с четирите си кучета и Том в красива къща с голям двор. Като затворя вратата чувствам спокойствие. Нямам сили да обърна гръб на Германия.
****************************************
Имаме усещането, че сте по обичани зад граница, отколкото тук.
Тук няма човек, който да слуша музиката ни без предразсъдаци. Веднъж по телевизията излъчиха едно проучване. Пускаха на пешаходци да слушат наша музика, без да знаят кой я изпълнява. Повечето я приемаха позитивно. Но когато узнаха, че това са Токио Хотел се намръщиха. Това си казва всичко!
****************************************
Преди няколко месеца колегата ви от Токио Хотел Густав, беше ударен с бирена бутилка по главата. Страх ли ви е от убийство/покушение?
Мисля, че това би могло да се случи с мен. Имало е ситуации на червения килим, когато бодигардите са избутвали хора, които стоят там и държат ножове и се преструват на фенове. Когато съм на летището, съм много напрегнат. Ходя с ниско наведена глава и дишам тежко. Понякога се поглеждам отстрани и си мисля: “Ей, Бил спокойно/отпусни се!”. Но не се получава.
****************************************
Как прекарвате свободното си време?
По-рано от време на време ходех по клубовете, исках да бъда сред хора. Мислех си, че ще се получи, но щом стъпвах в клуба трябваше да се сядам в някой изолиран ъгъл, а хората ме наблюдаваха. Държаха мобилните си телефони над огражденията и ме снимаха, все едно са в зоопарка. Мога наистина да се отпусна, само когато съм далеч от всичко това. Наскоро бях на Малдивите с Том, но и там даже ни снимаха папараци.
****************************************
Неотдовна изненадахте всички с появата си на седмицата на модата в Милано като модел. Как се случи?
Това беше мечта, която осъществих. От седем годишен си купувам евтини тениски, джинси и ризи, и си правех/шиех от тях собствени дрехи. Когато му дойде времето, ще пусна моя собствена модна колекция, но ще се занимавам сериозно, а не между другото, докато правя музика.
****************************************
Какво ще кажете за твърдението, че сте анорексик?
Омръзна ми. Ако хората си направят труда да проучат нещата, тази тема ще приключи. Просто погледнете мои снимки от преди 5 години или стари снимки от ваканциите. Там съм толково слаб, колкото и сега. Винаги съм бил такъв.
****************************************
Брат ви Том разказа, че 13 годишни сте взимали хапчета, пушили сте трева и сте пиели алкохол? Как стоят нещата днес?
По принцип се страхувам да не изгубя контрол над ситуацията (над каквото и да било), затова и наркотиците нямат шанс да се пристрастя. Опитвал съм много неща в ранна възраст, което не мога да го допусна сега. Не бих могъл да дам концерт, ако съм взел нещо преди това. Невъзможно!
****************************************
Само на 20 години и сте се запознали с толкова много звезди. Кой ви направи най-голямо впечатление?
Jay-Z ни изненада, беше дошъл на един от нашите концерти в Лос Анджелис. След това отидохме на вечеря с него. Беше страхотно. Карл Лагерфелд също ме впечатли. Може да прозвучи глупаво, но си мисля че бих намерил общ език и с Бритни Спиърс. В последните години начинът ни на живот си прилича и вероятно можем да си кажем много един на друг.
****************************************
Вярно ли е, че сте фен на Ангела Меркел?
Да, много харесвам Ангела Меркел. В последно време отнесе доста критики, но имам доверие в нея. Вярвам в нея.
   
|
|
За истинските фенове на Токио Хотел! 
