|
|
|
|
DrumHeads!! №1/2010
 0.00 лева
Интервю с Gustav Schäfer
27.12.2009
Те бяха млади музиканти и експертите казваха, че скоро ще изчезнат. Четири години по-късно правят световни турнета и разбиват класациите с албуми. И като говорим за клюки, Густав ни разкри какво е да си барабанист на група номер 1 в Германия.
-Беше хвърлен в дълбоките студени води на сцената още от малък. Мислиш ли, че си станал по-добър като барабанист?
Густав: Не мисля, че някога наистина ще бъда много добър. Винаги съм нервен преди шоу и стават грешки по време на изпълненията. Но дори доста големи имена като Chad Smith и Danny Carey понякога правят грешки. Този, който застава пред 13 000 човека и грам не се притеснява, за мен не е истински барабанист.
******************************************
-Какво те привлича в това да си барабанист и винаги да седиш най-отзад?
Густав: За мен е добре да си свиря отзад и повечето хора да не знаят каква тежест лежи върху плещите ми. Разбира се, както всички музиканти съм, но пък когато барабаните изчезнат песента се прецаква. Някой ми беше казал, че барабаниста е като часовника на бандата. Той определя темпото и всички трябва да го следват.
******************************************
-От гледната точка на барабаниста, каква е най-важната част от концерт на Токио Хотел? Какво не трябва да се изпуска?
Густав: Първо, винаги трябва да си носиш песните. И аз го правя! Понякога ги свиря по-различно от записите, а от новите ни записи ще има голяма разлика, което вече сме планирали. Освен това, това го правят всички банди. Барабаниста си седи отзад и се забавлява.
******************************************
-Коя песен най-обичаш да свириш на сцената?
Густав: Винаги се променя. Фен съм на тежкият бийт. В момента ми харесва да свиря “Komm” и английската й версия “Noise”, както и “Für immer jetzt” или “Forever Now”.
Наистина ми харесва да ги изпълняваме.
******************************************
-Какви умения в свиренето на барабани би искал да подобриш и как го правиш?
Густав: Много ми се иска, но тъй като дълго време сме на път и сме заети не ми остава време. Не съм много добър в бързите части. Винаги ги изхвърлям и не ги вмъкваме. Но така звучи по-яко. Мисля, че засега така ще си свиря. Никой да не се оплаква!
******************************************
-Колко често се упражняваш, даже и да не ходиш на уроци между участията и интервютата?
Густав: Ако се упражнявам, то го правя в студиото 4-5 часа с малки почивки. Тогава съм много настървен.
******************************************
-Какво се промени при записите на новите парчета?
Густав: В “Humanoid” записах някои части и с електронни барабани. Тези части са изумителни. Беше напълно ново изживяване за мен. На живо ще мога също да свиря с такива инструменти.
******************************************
-Какви трудности срещна по време на записите?
Густав: Понякога е много дразнещо, защото искам всичко в една песен. После осъзнвам, че е прекалено като видя лицата на продуцентите и бандата. После го виждам и като слушам записаното, сядам и си мисля: “Понякога и малко е доста, глупако!”
******************************************
-Би ли си представил никога повече да не докоснеш палка, ако един ден Токио Хотел се разпаднат?
Густав: Не! Започнах да свиря на барабани от 4-5 годишен. В началното училище и други неща ме заинтересуваха, но не толкова колкото барабаните. Баща ми винаги внимаваше за това и когато гледахме концерт на Genesis, виждах публиката и си казвах: “Густав упражнявай се, упражнявай се, упражнявай се, ако искаш и ти да си там.” Мисля, че това ме задържа.
drum-heads.de |
|
За истинските фенове на Токио Хотел! 
