|
|
|
|
Die Welt - 30.08.2009
 0.00 лева
30.08.2009
“Възрастта е относителна”
“Бил Каулиц никога не напуска къщата преди да се е накиприл.”, казва жена от звукозаписната компания. Времето за грим винаги трябва да е пресметнато преди изява. И когато този сладък младеж застане пред вас вие се чудите колко ли време му отнема. Освен черните и бели дредове се прави и тъмен грим на клепачите, както и пресметнат маникюр. Заради кожените ръкавици е трудно да се изберат подходящи бижута, които да отиват на черната тениска. Неговият брат близнак Том седи на дивана в хотелската стая с розови стени. Той се изразява като улично момче с кожено яке и сплетена коса. Не по-малко скъпо, но не толкова крещящо. Две обикновени момчета в облекло на поп-рок звезди.
-Бил, Том рожденият Ви ден е на 1 септември. Какво искате?
Бил: Искам да съм със семейството си, да видя приятелите си и да пием кафе. Много обичам кафе, пия го с галони. Кафено парти с кексчета със сметана. Ще бъде чудесно, ако всички са над 60. Така ще си е истинско кафено парти и ще клюкарим.
Том: Разговорите с по-възрастни хора са много по-различни от обикновените. Имат много различно мислене. Ще бъде хубаво и за двама ни да имаме едно неделно чаено парти.
*************************************
-Имате ли някакви материални желания?
Бил: Не.
*************************************
-Нова кола?
Том: Не мисля, че има много хора, които биха ми дали нещо толкова екстравагантно. Но разбира се, че ми е приятно да съм с нова кола.
*************************************
-Ставате на 20. Вече възрастни ли сте?
Бил: Мисля, че никога няма да порасна. Но порастването е нещо относително. На 13 си мислех, че ще мога да правя всичко. Чувствах се достатъчно голям да ходя по клубове и да пия алкохол. Винаги съм се чувствал по-голям, отколкото съм.
*************************************
-Завършихте гимназия чрез Интернет обучение и се справихте много добре.
Бил: Малко е объркващо, нали?
*************************************
-Малко.
Бил: Двамата с Том мразехме училището. Това беше най-ужасното време от живота ни. Съчувствам на всеки, който трябва да ходи на училище.
*************************************
-Кое беше най-лошото?
Том: Някои от хората там се дразнеха от вида ни. Най-лошото, което разбрах е, че същността на всеки е подтисната от тази институция.
Бил: Том и аз бяхме в различни класове заради дисциплинарни причини в седми клас. Бяхме проблемни деца и почти ни изгониха от училището, но не заради дрога или сбивания, а защото противоречехме на учителите. Тогава научихме, че да си учител не е много хубаво. Много стават учители, защото нямат друг път. Но за да станеш учител трябва да имаш желание да учиш и да преподаваш.
*************************************
-Много от вашите фенове ви имат за модел за подръжание. Има ли някакви ценности, които искате да им предадете?
Том: Всъщност не сме никакви модели.
*************************************
-Но сте в такава позиция. Знаете ли го?
Том: Не точно. Всички трябва да вземат собствените си решения. Ние имаме ограничено време. Във всеки случай искам да направя впечатление, но не използвам псувни в интервюта.
*************************************
-Имате много благородни ангажименти, например анти СПИН кампанията.
Том: Разбира се, понякога заставаме зад каузи, които ни се струват важни. Но в крайна сметка не искам да играя някаква роля за подръжание или да съм идол.
*************************************
-Гласувате ли?
Том: Да... Мисля.
Бил: Поне веднъж сме го правили.
*************************************
-Колко процента са обикновените неща във вашият живот.
Бил: 1 процент.
*************************************
-Като със световните звезди ли е? Да не можете да пазарувате?
Том: Да. Когато започнахме да правим музика бяхме в такава възраст, в която нашите родители правеха всичко за нас и ни купуваха всичко. А сега сме в такава възраст, в която трябва да го правим сами, а не можем.
Бил: Звучи готино да имаш собствен асистент, който да се тревожи за неща като тези. Но понякога ми се иска сам да си избера млякото.
Том: В Америка има магазини, които са отворени 24 часа в денонощието. Така че можеш да ги посетиш и в 4 сутринта, когато няма никой. Веднъж отидохме в магазин за играчки и си купихме всичко, което искахме. Пистолети със стрелички и колички с дистанционно.
Бил: Счупихме количките, направо ужас.
*************************************
-Как си купувате дрехите?
Бил: Купуваме си ги по каталог в Интернет. Много отегчително. Но понякога трябва да излезеш от сянката, да кажеш “мамка му”, независимо от репортерите и феновете стоящи пред вратата. Понякога трябва просто да се махнеш.
*************************************
-Какво има в листа за кетъринга?
Бил: Всяка година е различно. И трябва да призная, че е доста дълъг списък. Ние сме рядко у дома и се опитваме да си направим всичко както трябва. Най-важното е да има кафе и одеала в хотелите. Килимите са ужасни, сякаш си на къмпинг. Също много важно е да има таван и истинска възглавница.
*************************************
-Имате ли още истински приятелства?
Бил: Всъщност не. Откакто сме в Токио Хотел не сме завързвали нови приятелства, защото нямаш време да опознаеш никой. Всеки, който се е докоснал до нас вече има мнение за самите нас.
*************************************
-Вие сте с повишено внимание към хората, защото често сте били мамени?
Том: Да. Повечето от тях са със скрити намерения. Имаме много опит от началото на кариерата ни. На 15 бяхме на едно афтър парти и разбира се бяхме снимани с алкохол. Изглеждаше точно така: пийнали сте си една глътка алкохол и на следващия ден пресата го изкарва цял черпак.
*************************************
-Но сигурно вече са ви научили да се справяте с тези ситуации?
Том: Не, още не. А и нямам нужда някой да ме учи как да отговарям на такива въпроси или да реагирам на такива ситуации.
Бил: Трябва да се научиш сам, че трябва да живееш и да приемеш, че някой път ще има и лоши статии във вестниците за теб.
*************************************
-Имате ли психологическа подкрепа от някой?
Том: Тази психологическа подкрепа идва от нашите семейства и приятели. Мога да си представя даже да ида на психолог някой път, но нямаме време.
Бил: Когато хората го правят е разбираемо. Но проблема е там, че не винаги помога.
Том: Аз си мисля, че съм много по-добър от психолог.
Бил: Точно така. Всичко, което ти казвам е осъзнато, защото си е мой проблем. Психолога може да ти каже: Да, трябва да помислиш по този въпрос. И после ти си мислиш: Да, това си го знаех и преди.
P.S. Всеки път ли трябва да Ви се казва да пишете източник? Или нека ония лудите да превеждат, а пък вие си копирайте...
Admins
|
|
За истинските фенове на Токио Хотел! 
